Да
не се родев,
не
ќе знаев што е љубов.
Да
не умеев да љубам,
не
ќе знаев што е живот.
Стиховите во збирката поезија „До сто
и една и назад“ од Марко Виденовиќ пулсираат од љубов. Тој ги слави женската
убавина и страстите со искрена и доживеана вдахновеност, копнежливост и восхит,
онака без воздржување или навестување. Повремено, радоста ја поматуваат
трепетот и стравот поради минливоста на животот, краткоста на времето, но
секогаш како контрапункт тука е вечната љубов, онаа што трае до „сто и една и
назад“.